За прошката…
не обичам вече мисълта за теб
студено ми е
с този ред прозрения
но търся пак надеждата навред
и вярата от други измерения
аз имам обич
всичко е ок
но теб те чака студ
самотни нощи
различен ще е новия ни Рай
роден от сблъсък на планетите ни
мощен
и ще те гледам тихо отдалеч
че близостта ти само ме погубва
притихналия в мен копнеж
на две света ми равномерно
счупва
със теб ще пазим пламенно света
а Той сърцето ми
с любов ще сгрява
и някой ден все пак
ще ти простя
защото прошката повярвай ми
спасява
06.06.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар