снимка
Захир във ФБ
NOTE: Усещането за
добре свършена работа е невероятно. Радвам се, че нулирах всичко и сега 4
седмици ще си почивам активно без да мисля за съд и дела. Чакат ме много
пътувания, посещения на нови и интересни места, неповторими емоции и
изживявания. Незнам… Хубаво ми е. Смятам да се понеса волна по лятното течение
и да се насладя тотално на момента. Обичам кабинета си. Всички онези малки
нещица в него, които ме карат да се чувствам уютно и на мястото си. С радост ще
завъртя ключа, обаче, днес след себе си и … до септември. Тук в блогчето ще
продължа да слагам снимките и стихотворните текстове, които излизат. А на който
му е любопитно може да върви по стъпките ми. :) Съпреживените
емоции и чувства нямат аналог. Развиват душата, качват я на по-високи нива,
разгръщат я и я правят по-устойчива и силна. Тези дни си мислих за един проект,
който преди време бях подхвърлила на приятелката ми Звездица. Сега през
отпуската ще поразсъждавам над него и неговото изпълнение. Става въпрос за
жената през сезоните. Исках да измислим визии за жената Пролет, жената Лято,
жената Есен и жената Зима. После да се облека в дрехите и да направим
фотосесиите тук из Лудогорските красоти. На мен фотосите ще ми останат за
спомен, а Зиза може да ги използва за популяризиране на нейната дейност като
арт дизайнер и стилист. :) Проекта ще ни
отнеме една година, защото ми се иска да снимаме в натурална среда – през есента
сред нападалите жълто-оранжеви листа, през зимата – в снега, през пролетта – в зелената
трева, а през лятото може и на морето – близо до скала и вълни… или пък сред
житата и слънчогледите. Сигурна съм, че и на Дживан ще му хрумне нещо
интересно. Въпроса е да измислим идеите за визиите и да подхванем изпълнението
от някъде. Този проект може да го използваме успешно и когато в един момент
издам книгата със стиховете…. Много хора ме карат да го направя отдавна, но и
за това си трябва време, подбор, сериозна работа. Дано успея да подредя всичко,
така че такива хубави събития – храна за
душата да се случат в най-подходящия момент. Искам да си част от всичко това –
Ти, който четеш тези думи. И следваш смълчано стъпките ми – невидима сила,
извор на вдъхновение, компас в дните и слънчев съдбовен лъч. Оооо да, забравих
и за предложението на Дили – на нея и се иска да направим нещо съвместно –
нейните картини от вълна и моите стихове, а после да направим представяния из
България. Би било интересно. Ще видим
как ще потръгне. В блога има толкова много стихове вече. Тя може да си избере
от тях или пък ще сътворя нови, като разгледам картините и усетя тематиката им.
Дили е чудесна. Много си допаднахме. Срещата с нея ме убеди, че когато търсиш
красотата и добротата в света около себе си, красотата и добротата търсят теб.
И те намират. И да не забравя най-накрая да споделя, че думата Космос си ме
преследва неотлъчно. С Жоро тази година най-накрая смятаме да осъществим плана
си отпреди 2 години да посетим къмпинг Космос до Дуранкулак поне за 2-3 дни.
Романтика за двама в дивото. А онази вечер докато си седяхме и си бърборихме в „Олмоуст
Феймъс“ с приятелите от ученическите години и се шегувах с Тошо къде ще ме
заведе като отида на гости в София и той най-неочаквано заяви, че щял да ме
води в ресторант Космос зад съдебната палата, където храната и обстановката
били превъзходни. Та така – космически приключения ме чакат! :))))) Дано през октомври ни се осъществят и плановете с
Мимето да отидем на концерта на ФСБ. Тя е намерила покани до колкото ми съобщи
при последната ни среща. Подобаващо ще си отпразнуваме 20 годишното
приятелство. Но нашите общи щуротии
започват още следващата седмица, когато ще и правим именния ден на 15-ти. А
днес за успешния край на работния процес преди отпуската с Вилия ще си спретнем
една „Улица“. Ами май е това за сега. Споделих се. Оставям да пее една
песничка, която харесвам от старите, но златни хитове. Нека е поздрав за Теб!
Ели
11.08.2017"
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар