Калейдоскоп за двама…
Във песъчинки от една любов,
бездумно слънце с трепет се оглежда,
а този свят замислен и суров,
към звездна бездна бавно ни отвежда.
Крилете ни невидими блестят,
за светове далечни пак копнеят,
прегърнати от вятъра туптят,
посоката си искат да намерят.
Пресрещаме се с цветни ветрила,
душите ни се сливат и танцуват,
а после се потапят в тишина,
жадувано безвремие сънуват.
Рисувам на стъклото светлина,
по птиците ти пращам шепа вяра,
а после зад заключена врата,
те чакам със печата „Оцеляла“.
Оставам в теб – една река,
белязала съдбата ти за вечност,
ще ме докосне твоята ръка,
в досбъдната за двама ни безбрежност.
08.08.2017г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар