Много малко...

Много малко...

За любовта е нужно много малко –

две щипки радост, нежност и тъга,

дори раздяла може би за кратко

и много въздесъща синева.

Едно сърце, което все да чака,

една китара с парещи искри

и бялата свещица във сумрака,

която да те пази и гори.

Развръзката накрая край морето,

запазило забравени следи,

и вярата дълбока във сърцето,

която във единство да блести.

06.08.2017г.

Елица

 

*****