Изпила чак до дъно радостта…
(Капчица
любов)
Една далечна капчица любов,
бездумна като нежност се отрони
и в лоното на звезден благослов,
със бурите щастлива се пребори.
Издигна се над стръмни върхове,
моретата завърза със въздишка,
подтисна всички тъмни страхове,
качена на магическата вишка.
За птиците създаде брегове,
на хората помогна да узреят,
разпръсна стъпки в не едно поле,
а на щурците каза да попеят.
Превърна се във огън и вода,
във атомна космична единица,
отвори и вълшебната врата,
към общата божествена зеница.
Накрая се стопи в безкрайността,
пътеката за вечност очертала,
изпила чак до дъно радостта,
в небесното отново бе изгряла.
09.08.2017г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар