Отдалечаване...

Отдалечаване…

Отдалечавам се от теб, от любовта,

от всички извървени разстояния

към твоята предателска душа,

нанесла ми безмилостни страдания.

Обичала съм ала вече край,

различно днес усещам ветровете,

обратно към изгубения Рай,

без теб потеглям взряна в дъждовете.

По-силна обич днеска ме гори,

трепти у мен и диво избуява,

прегърнала душата ми лети,

от старите кошмари ме спасява.

Ще продължа да бъда част от теб,

ала далеч от мен ще оцеляваш,

в магическия атомен сюжет,

ти общата ни песен ще допяваш.

И всеки път, когато сетен час,

за двама ни удари като прошка,

попаднал пак във мойта нежна власт,

светът ще молиш тихо за отсрочка,

ала такава няма, просто знай,

очаква те самотна вечност,

там някъде – в космичния безкрай

ще се превърнеш в стръкче безметежност.

30.10.2017г.

Елица