Сред небесното...
Една звездица паля вътре
в теб
и тихо я оставям да
огрява,
а после във космически
дует,
душата ми във тебе се
стопява.
Препускаме след своите
мечти,
преплитаме телата си неистово,
по-малко в мен започва
да боли
и всичко ми изглежда все
по-истинско.
Прегръщаш изтерзаните ми
полюси
и вливаш тишината във
очите ми,
косите ми закичваш с
лотоси,
а после сливаш атомни
следите ни.
Ръцете си разделяме със
утрото,
усмихваме се тъжно и
отлитаме
и пак очакваме със
трепет чудото,
отново горе сред
небесното да скитаме.
12.08.2018г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар