Нощно...
Когато нощ настъпи аз
горя,
изпращам ти импулси по
звездите,
сред облаците вятърна
летя,
досбъдват се магически
мечтите.
Пресрещаш ме във своя
първи сън,
танцуваме обсебени от
радост,
сподиря ни космическия
зван
на извори таящи вечна
младост.
Преливаш в мен –
безсмъртна светлина,
родена в неделимото ни
цяло,
потъвам в теб – неземна
тишина,
разказана и тлееща във
бяло.
„Обичам те. Не искам да
вървя.”,
отронват стон очите ти
със нежност,
„Когато си със мене аз
блестя”,
отвръщам ти изпълнена
със вечност,
но някъде със първата
зора,
крилете ми далече се
стопяват
и пак си сам накрая на
света,
но мислите за мене
оцеляват.
Така е всеки ден и всяка
нощ,
във теб живее моята
сакралност,
на времето в
раздиплената мощ
е скрит ключа за общата
реалност.
12.08.2018г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар