Слети...

 

Слети...

 

Повдига се на пръсти вечността

и тихичко от мен си взема нежност,

с ръцете си прегръща любовта

и двете се изгубват в безметежност.

 

Поемат дъх при чудните звезди,

пак името ми сричат до зората,

посипват радост в своите следи,

със вяра ме даряват в чудесата.

 

Съзирам те до старото дърво,

с усмивката момчешка ме примамваш,

прегръщаш с обич моето стъбло

и карти за пореден път раздаваш.

 

Изпитала доверие във теб,

кармичната си тежест намалявам,

духът ми е от истина обзет,

в сърцето ти бездумна се смалявам.

 

И ставам птица, моите крила

събират цветно всичките посоки,

досбъдната е общата съдба

заключена в очите ми дълбоки.

 

А после звън и тръгваме оттук,

преплели пръсти порим синевата,

на времето тъй някак си напук

душите ни се сливат в светлината.

 

01.09.2019г.

Елица

 

 *****