Покой...

 

 

Покой….

 

Центрирах се в покоя вътре в мен,

небето ми оставих да пулсира,

а после от безкрая озарен

компасът ми показа светла диря.

 

Триъгълник във пясък начертах,

сърцето ми посоката предрече

и тихо със Вселената се слях,

досбъдване Земята пак нарече.

 

Оставих мисълта ми да лети,

поръсих със водата тежки рани,

в дълбокото погребах куп вини,

превърнах ги във истини разбрани.

 

Простих на враговете във нощта,

а в утрото превъплатена в птица

затичах и попих без глас дъжда,

размахала божествена десница.

 

Накрая слята с извора запях

и някой чу забравените думи,

отново във далечното изгрях

спасила светлината помежду ни.

 

25.02.2021г.

Елица

 

 

*****