В дълбокото….
(Вселена и безкрайност)
В дълбокото на моята душа
е скрит баланс космически и вечен,
родена съм да бъда със крила,
но скрита съм във образа човечен.
На милион години съм сега,
добила мъдрост, истина и сила
и всекиму дарявам светлина,
парченца нежност в джобчето си скрила.
Ще се завърна в синьото небе,
пилот ще бъда, също и утеха,
а моето усмихнато сърце
ще начертае диря към успеха.
Аз в много битки стръмно изгорях,
съдбата ме наказа със жестокост,
но ето най-накрая, че изгрях,
прегърна ме Земята със чутовност.
Днес силна съм – река от светлина
трасираща по източни завои,
досбъдвам се щастлива в тишина
по пътища извечно мои.
Ръката ми държи любим
и пази мойта вятърна сакралност,
съюзът ни е вечен, нераним,
ний дишаме в една тоналност.
За всички ще запалим Вечността –
онази истина, и вяра, и омайност
в която се оглежда младостта
в душите ни – Вселена и безкрайност.
05.02.2021г.
Елица
Реших хей тъй, пред-Рожден денно
да се поздравя с едно стихче!
Дано Ви допадне, приятели! :)))))
Няма коментари:
Публикуване на коментар