Момичето със вятърни коси…
смълчано е
не искам аз със звук
безцелно да пробивам
тишината
заслушана във зимния
капчук
чертите ти откривам
в светлината
аз съм момиче
с вятърни коси
щастливо разпилени
по дъгата
в тях музика от бъдното
звучи
стои далеч от мене
тъмнината
ела и в бурен танц
ме завърти
сложи ми отпечатък
с твойте пръсти
във мене твоя глас
ще затрепти
прегръщайки мечтите ми
невръстни
избрах те
преди хиляди лета
вълнуващ нежен
приказно измислен
и винаги във твойта
синева
контура ми е светъл
и пречистен
поне за малко
остани със мен
вселените ни нека
да се слеят
аз зная
във изгряващия ден
душите ни в Едно
ще оцелеят
04.02.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар