Чуждите вини...

 

 

 

Чуждите вини…

 

Не можеш да достигнеш мойте пръсти,

забрана над душите ни тежи,

а в мислите ти тихи и невръстни,

копнежът ти израства и кръжи.

 

Не можеш да ме имаш и изгаряш,

във дните се превръщаш вечно в прах,

от кладата си пак ме пресъздаваш

и озаряваш с мене тайният си свят.

 

Извайваш ме от спомени небесни,

разказани във купища писма,

припомняш си крилете ми отвесни –

пазители на общата съдба.

 

И чакаш пак нощта да ни закриля,

за да прелеем двама във едно,

да ме наричаш своята Любима,

до старото забравено дърво.

 

До сетния си дъх все мен ще търсиш

във хилядите срещани жени,

това е наказанието свише

за чуждите изкупвани вини.

 

11.05.2021г.

Елица

 

 

*****