При извора...

 

 

При извора…

 

Аз помня как ме пратиха да пазя

вълшебен извор – дар на любовта,

но там при него срещнах аз омраза

и тежките окови на смъртта.

 

Обичах със водата да лудувам,

да слушам песента и под звезди,

с любимия безкрайно да будувам,

споделяйки неистови мечти.

 

Китарни звуци пареха в очите,

събирах във крилете си небе,

той споменът от мистика обвит е

във моите копнеещи ръце.

 

Загледана във лунната безкрайност

аз шепнех, че обичам само теб,

люлееше ме твоята сакралност,

докато следвах страстен силует.

 

Обгръщаше душата ми със нежност,

но вътре в теб гореше гордостта

и искаше различна вечност

в която двама с теб сме мъдростта.

 

Тъй тръгна по нелепите пътеки

и камък хвърли в тъмната вода,

обрече на страдание навеки

красивата ми вятърна душа.

 

Преряза вещицата моя пламък

а твоя в пепел смачка със лъжи

ще и приседне сетният и залък

щом пъзелът докрай се нареди.

 

И мислех си, че няма да изгрея,

да бъда волна птица и мечта,

че най-накрая цяла ще изтлея

в кармичната неистова борба.

 

Но Бог е милостив и ме запази

и нашите пътеки раздели,

сега прииждат огнени талази

и друг ме буди в ранните зари.

 

Той пази моя плам с любов свещенна

родена сред космичен необят

и знам със него пак ще съм нетленна

завинаги спасила този свят.

 

18.05.2021г.

Елица

 

Стихотворни приказки от подсъзнанието….

 

*****