Далечна...

 

 

Далечна…

 

Със теб съм тихо, някак отдалече

разперила разрошени крила,

различна съм, блестяща вече

и пренаписвам нашата съдба.

 

Във мен събирам хиляди посоки

от тях извайвам новият ни път,

пулсира във очите ми дълбоки

на птиците в небесното зовът.

 

Аз знам, че ме усещаш вътре в тебе

и все се скриваш в мойта топлина,

начупва те забързаното време

докато търсиш нашта светлина.

 

И все ме имаш – малка и невинна -

горящата свещица сред поле

Единствена в душата свидна,

най-светъл спомен в твоето сърце.

 

Ще си остана тиха и далечна

в един живот живян докрай,

а старата любов ще бъде вечна,

досбъдната в космичния безкрай.

 

13.05.2021г.

Елица

 

 ******