Често…

 

 

Често…

 

Аз често разговарям тихо с теб

и грешките от минало прощавам,

усещам твоя страх стаен навред,

опитвам се с любов да го стопявам.

 

Била съм друга някога, в преди,

наивна и добра, на вкус – горчива,

била съм войн във нечии очи

и битките съм водела щастлива.

 

Излъчвала съм само светлина,

сърцето ми е биело със нежност,

а моите магически крила

са пазили красивата ни вечност.

 

Но после всичко паднало във мрак,

огромната ни обич се смалила,

не си разбрала от небето знак

и моята съдба си разрушила.

 

Войната е на хиляди лета,

ковах във нея Божия повеля

и зная, че отново ще блестя,

спасение за всички ще намеря.

 

А прошката остава вътре в теб

стопли я във отвъдното дълбоко,

оставам вечен пламенен завет,

че Любовта вирее на високо.

 

24.11.2021г.

Елица

 

На мама

 

Отекнало...

 

 

Отекнало…

 

Отеква в мене пясъчния вой

на старите нанесени ми рани,

щастлив ще бъде новия развой

на чувствата във минало приспани.

 

Аз идвам много много отдалеч,

от Райско място скътано в душата,

през времето проблясвам като свещ

и с погледа си топля синевата.

 

И търся теб – разлистен и суров,

но все така оставащ моя нежност,

един забравен вечен благослов

римуван във сърцето със човечност.

 

Зад нас изчезват всички врагове

и цялата тъга стопяват дните,

на дълъг път съдбата ни пое,

за да досбъдне устремно мечтите.

 

А старата любов ще заблести,

там горе тъй високо при звездите,

една във друга тихо ще вклини

душите ни, предрекоха Очите.

 

24.11.2021г.

Елица

Недостига на бъдеще...

 

 

Недостига на бъдеще….

(препрочетено)

 

По-силно бие моето сърце

в сегашно време страхове стопява

а синьото усмихнато небе

отново в тебе бавно ме вклинява.

 

Подреждам пасианса и мълча,

от битките отеква в мен спасение,

тегобите аз знам ще претопя

и пак ще бъдем двама в единение.

 

Недостига на бъдеще изпих,

от него пак родих възможно случване,

на враговете тихичко простих

присъдата и своето погубване.

 

У мен отеква твойта самота

лекувана отдавна от звездите ни

и зная пак ще бъдем със крила,

а сбъднати във нас ще са мечтите ни.

 

Сега вървим по трудна полоса,

жонглират страховете и надеждите,

но силна вяра имам във гласа

и в ритъма забравен на копнежите.

 

Когато пощальонът промълви

и старата врата за нас отвори,

ще се завърнем всички във Преди

по новите космически закони.

 

23.11.2021г.

Елица

Недостиг на бъдеще 2015 

 

Тайна стара....

 

 

Тайна стара…

 

Пак тайна стара е във мен,

очите ми изпепелява,

дъхът ми в него е спасен,

и двама ни в едно създава.

 

До Извор боса все стоя

с крила докоснала простора,

в една любов без глас горя –

спасение за много хора,

 

но туй се случва през нощта

душата ми щом ме напусне,

сред облаците се топя

докато той ме пие с устни.

 

Редя забравени слова

със силна вяра във сърцето,

усмивката ми и гласа

се стелят нежно във небето.

 

А истината ме гори –

за него ти си отредена

и врече му се сред мъгли,

а после бе опожарена.

 

Изтля в животи вече сто

и стана силна, неранима,

но все във общото гнездо,

се връщаш нощем ти любима.

 

А щом Зора се възвести

прегръщаш своята реалност,

далеч звездата ти блести

единна с някой във сакралност.

 

Тъй пренаписваш със размах

вгорчена Божия повеля

и все си мислиш „Оцелях

и път към него ще намеря“.

 

Вселената ще ни спаси,

във Рая пак ще бъде вечност,

а мойте вятърни очи

ще водят всички към безбрежност.

 

22.11.2021г.

Елица