Не вярваме…

*****

избираме да бъдем вероятни

и невъзможно малки в тази необят

сърцата ни на двайсет само кратни

раздират разрушения ни свят

търкаляме се в тази безизходност

големи като залъкът от хляб

провира се във ритъм непреходност

парчето камък слънчево облят

надеждите се стриват оголели

мечтите се превръщат в прах

а устните до край обезкръвени

процеждат ежедневния ни страх

не вярваме на думите в редица

и слагаме на миналото кръст

поели пак поредната плесница

утехата я търсим в буца пръст

а тази буца част е от земята

България която се зове

сакрално място - знак на светлината

под тихото безоблачно небе

и пак превили гръб вървим с усмивка

през сълзите изплакани до гроб

прегърнали живота си горчивка

очакваме библейския потоп

03.11.2015г.

@Eli