Няма да съм никога сама…
Пробудени са в мене небесата,
надеждата разлистена лети,
изпивайки докрайно тишината,
аз пак се взирам в твоите очи.
А те ми шепнат кротко отдалече
че вярват в мен и в общата съдба
отдавна вятър в сънища предрече
че няма да съм никога сама.
Защото част от мен е вътре в тебе,
а ти пък си във моята душа,
застинали в препускащото време
сърцата ни разпръскват светлина.
Така ще е до края на земята
а също и в полетата отвъд
ний войни сме дошли от синевата
пазители на таен звезден път.
Една любов е вечната посока,
разказана през много векове,
тя пак ще грее силна и дълбока,
в далечните космични светове.
12.06.2017г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар