В най-високото...

 

 

В най-високото…

 

Лъкатушат безбройни пътеки,

непонятната сила расте,

пак любов ще чертае навеки,

мойто силно горящо сърце.

 

Вятър пак ще ме следва щастливо

във далечната родна земя,

там където небето е синьо

и житата растат сред поля.

 

Там високо летя аз свободна

над смълчани планински реки,

пея песни и все животворна

аз оставям нагоре следи.

 

Има къщичка малка, във бяло

на скала сред треви и цветя,

май че времето там се е спряло

до табела със знак Свобода.

 

А морето предания носи

за отминали радостни дни,

тих ответ на солени въпроси

със вълните си мъдро реди.

 

Със любимия там аз живея

в петизмерна добра тишина

и във нощите звездна се рея,

със огромните бели крила.

 

А по изгрев пак тук се завръщам

и надявам доспехи на войн,

тъй съдбата ни с устрем разгръщам -

там от ляво до десен завой.

 

Ще остана достатъчно дълго,

ще запаля за вас вечността,

а накрая постигнала мъдрост

в най-високото аз ще блестя.

 

03.08.2021г.

Елица

 

 

 *****