Северна звезда...

 

 

Северна звезда…

 

Проблясва в мене Северна звезда

и хилядите пътища огрява,

чертае пак надземни правила,

души изгубени в нощта спасява.

 

Очите и се смеят и тъжат,

зелено-сини къпят небесата,

със птиците неистово кръжат

и пазят като стожер светлината.

 

Замахва със чука на Тор

и тихичко Биврост все охранява,

в реалността се чувства във затвор,

душата си в мълчание калява.

 

И зная, тя ме води към дома -

към оня бряг магичен и далечен,

за който е копнежа на ума,

усещането, че животът ще е вечен.

 

Звездата с мен отдавна е Едно –

Спасение родено в старо време,

разказано във вятърно писмо,

стопено в смелостта ми бреме.

 

17.06.2021г.

Елица

 

 *****