Нощем...

Нощем…

                                 на Жоро

Сънуваш ли ме – нощем сред звездите,

когато ме прегръщаш със ръка,

докосваш ли в безмълвие мечтите,

преплетен с мойта вятърна душа?

Летиш ли със крилете си огромни,

в преследване на бряг и светлина,

по стъпките ми цветно-животворни,

достигаш ли до мен сред тишина?

Аз виждам как вървиш след мойта същност,

във пето измерение блестиш,

попивайки невидимата мъдрост,

сълзите ми в безкрайното топиш.

Ще дойде ден за вечност да останем,

във тази бледа нежна синева,

един на друг тогава ще признаем,

че войни сме със теб на любовта.

28.09.2017г.

Елица