Somewhere in the wind....: Елиза беше мойто име…

четвъртък, 2 април 2020 г.

Елиза беше мойто име,

създадено сред синева,

със тебе пак ще го мълвиме,

по нови звездни правила.

И пак ще тичам с боси стъпки

по пясъчен далечен бряг,

ще ме разтърсват сладки тръпки,

под пролетен вълшебен сняг.

Ще ти нашепвам с много нежност,

пак там до старата скала

и ще рисувам знак за вечност

във споделена тишина.

А ти унесен ще ме гледаш

със влюбените си очи

и все нагоре ще ме носиш

сред куп космически бразди.

Една любов ни свързва двама

от много стари времена,

аз само с теб се чувствам цяла

и пръскам с обич светлина.

Напредваме и ще достигнем

до обетованата ни земя,

във нея с радост ще притихнем

в досбъднатата си съдба.

02.04.2020г.

Елица

******