Войнишкото във мене…

Войнишкото във мене…

Войнишкото във мене все говори,

пресрещаш го със твойта топлина

и двама скитаме в безкрайните простори,

посипвайки от нашта светлина.

Редят се  битки, сила и надежда,

въртя рапирата във тишина,

една любов отново се процежда,

през нашите невидими крила.

Земята страда. Плаче и ни пита

дали ще се завърне радостта,

във безизходност някак си обвита

пробужда наште древни сетива.

И пак сме армия – безсмъртна стража

в шептящата Вселенска синева,

за кой ли път аз знам че ще докажа –

магическа е нашата съдба.

Отново победители ще бъдем,

а победените ще са в разпад,

в Плеядите накрая ще се върнем,

постигнали кармичния обрат.

15.08.2019г.

Елица

*****