Сред музика от вятърни ехтежи...

Сред музика от вятърни ехтежи...

Редят се мисли, срещи на брега,

две парещи ръце и много нежност,

снагата ми обляна в светлина,

вълшебно единение за вечност.

Преплитат се забравени мечти

със устрема от днешните копнежи,

душите ни изгряват във преди,

сред музика от вятърни ехтежи.

Във къщичката грее тишина,

замлъкнал е часовника не трака,

скалата е обвита във мъгла

тя босите ни стъпки ще дочака.

Делфините ни още скитат там,

в магията на пето измерение,

а пътят им от слънцето огрян,

посоката чертае към спасение.

Във приказка за трима ще горим,

по други правила ще оцелеем,

в безкрая като стон ще се стопим,

един във друг когато се прелеем.

03.06.2017г.

Елица

*****