Болезнено...

Болезнено…

Боли във мене. Празно е. Раздират

обърканите мисли все кръвта

и нещо във дълбокото ми спира

обгръщат ме нетленни чудеса.

Смалявам се. Изчезвам пак безследно,

така далеч от твоята врата,

затварям се където е потребно

да бъде мойта вятърна снага.

Реалното ме смачква и връхлита,

бушуват в мене бури и тъга,

кълбото се заплита и не пита

дали ще мога аз да издържа.

Разбира се ще мога. Аз съм силна.

В два свята съществувам и летя.

От вяра в безнадеждността пропита,

сълзите си в небесното топя.

Достатъчно е просто, че те има.

Не искам друго. Пращам ти любов.

Душата ми в реалното ранима

лекуваш със невидим благослов.

Ще ме достигнеш шепне тишината

изпратена от твоето сърце

и пак от мен извира светлината

прибираш я във двете си ръце.

Избрали сме най-тежка орисия,

но ще се сбъднат нашите мечти,

ключа за вечността ще преоткрия,

пак общият ни пламък ще гори.

07.03.2019г.

Елица