Реки и сто слънца….
Тичат в мен реки и сто слънца,
вятърът ми пее във косите,
източната звездна равнина,
крие в шепи огнени следите.
Там намерих някога смъртта,
в търсене на твоята посока,
водеше ме само любовта,
също вяра чиста и дълбока.
Дълга беше нашата игра -
танц вълшебен скитащ сред тревите,
в моята усмихната душа,
пътя за завръщането скрит е.
Няма я предишната тъга,
всички знаци сочат все към Рая,
ще преборим смъртната тъма,
пак свободни ще летим в безкрая.
Просто слушай нежния ми зов,
в ритъм със изтичащото време,
пътя ни разлистено-суров,
болката ти с устрем ще отнеме.
Ще разперим силните крила,
пак ще бъде наша синевата,
новите космични правила,
ще запазят вечна светлината.
04.07.2017г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар