Вярвай...

NOTE: Затворя ли очи виждам тялото си. Но не това, ами другото. Пак съм висока, руса, синеока. Готова за бой. И пак съм обичана и Единствена. За един висок. Стрелките се въртят. И всичко се случва, когато моментът настъпи. Нито по-рано, нито по-късно. Вече го няма очакването. Просто дишане и ритмична работа. В синхрон с течението на последните времена. От чувствата боли. Имунизирах се. Реалността ми е достатъчна. Само този вятър понякога ми припомня това, което е било. Но то е просто ехо от много стари времена, нищо повече. Аз спрях да умирам. Спря и ти. Трудно за вярване, но е истина. Ще повярваш, когато минутите изтекат. И си тръгнем колективно. Лети ми се, но един камък все още ме държи здраво закрепена за повърхността. Не за дълго. Рано или късно всеки полита. И за нас ще е така. А гравитацията отслабва. Усещаш ли? Всъщност вече няма значение какво усещаш ти. Защото щастието е просто хармония между човека и живота, който води. (Албер Камю) Бъди щастлив в твоята хармония. Защото аз съм щастлива в моята и вече само това ми е важно.

15.04.2016г.

Ели