Powered By Blogger

понеделник, 21 май 2012 г.

Самотно дърво до пътя....









Усещане за вълшебство сред вятъра ....



 
* * * * *

5 коментара:

  1. Много здраво застанало е и стои с ненатрапваща се гордост като точното нещо на точното място.

    ОтговорИзтриване
  2. Здрасти, Ванка! Абсолютно си прав за дървото. Обичам да го гледам. Минавам покрай него всеки ден на път за и на връщане от работа. Мисля, че е вековен дъб, но не съм сигурна. Вече се разлисти. Тук го снимах в едно леко дъждовно време, когато облаците бяха адски интересни, а слънчицето се показваше едва-едва и очертаваше много интересни сенки и отблясъци по небето. Ако имах филтър щеше да стане по-добър контраст, но тепърва ще се оборудвам с такива помощни фотографски средства. И да - на точното място е и си стои гордо и създава усещане за магичност.
    Поздрави, надявам се че си добре.
    Аз работя усилено, на работа доста натоварено, но и това ще отмине....
    До скоро!:)

    ОтговорИзтриване
  3. Една любов....

    една любов като експресен влак
    се блъсва ден след ден дълбоко в мене
    подобно на вълна открила бряг
    отмерва в такт отлитащото време

    душата ми погалва вятър див
    невидим но вълнуващо прекрасен
    рисува ме във ритъм причудлив
    изпява ме с вълшебен глас неясен

    ти вътре си Завинаги Любов
    попи в кръвта, във мислите, в делата,
    веднъж дочула вечния ти зов
    усещам само Тебе в тишината
    25.05.2012г.
    @Eli

    ОтговорИзтриване
  4. Дъждовно е....

    дъждовно е отново под небето
    и някак странно капките блестят
    като камбана бие пак сърцето
    и уморени птиците летят
    дъждовно е по пътя ми безкраен
    изгубен сред жита и слънчоглед
    и не отмиват спомен дълготраен
    сълзи вълшебни пеещи в дует
    дъждовно е но някак си достойно
    текат минутите дълбоко скрити в мен
    след тези мигове знам слънцето спокойно
    ще ме целуне във изгряващия ден
    26.05.2012г.
    @Eli

    ОтговорИзтриване
  5. Разминахме се....

    разминахме се някъде в житата
    под слънчево-горещите лъчи
    очите ти с горчивина таяха
    очакване от миналите дни

    разминахме се някак оцелели
    под синьото на общото небе
    и бяхме все тъй странно онемели
    пътувайки в безкрайното поле

    разминахме се - двама непознати
    опасно близки в сънища-мечти
    в душите ни копнежи непризнати
    издадоха че любовта гори....

    разминахме се може би за кратко
    в живота който днес е сътворен
    за теб да мисля винаги е сладко
    Съдбовно си ми зная отреден
    26.05.2012г.
    @Eli

    ОтговорИзтриване