Понякога….

Понякога….

понякога ме стяга и боли

усещам те във своето дълбоко

душата ми неистово шепти

полита като птица на високо

в такива мигове крещя без глас

и искам да докосна твойте длани

изпаднала в безвестната ти власт

разумните ми мисли са приспани

забивам се в забравените дни

и раните започват да пулсират

една любов ужасно ме гори

сълзите във сърцето ми не спират

трасирам във космична полоса

след теб препускам бясно в дъждовете

опитвам се докрай да защитя

завета ни да браним световете

ужасна липса срязва моя бряг

начупва ме на хиляди парчета

а твоя глас от слънцето огрят

е вярата ми в минало отнета

накрая се събирам и мълча

по облаците обич ти изпращам

във сънищата тихо се топя

а с утрото пак звездна се прераждам

и все ще чакам твоята душа

наскитана докрай да ме намери

и в цветна споделена тишина

в безкрая да напишем „Оцелели“

15.05.2017г.

Елица            

*****