Любов по време на холера...

„Мисли за любовта като за благодат.

Тя не е средство за постигане на нещо,

а е Алфата и Омегата.

Тя е край сама по себе си.”

/„Любов по време на холера”/

Г.Г. Маркес

NOTE:

Изгледах филма (купих си го днес, като буквално инстинктивно взех кутията точно с него в „Лидъл” на обяд, а едва вечерта през мен мина мисълта, че точно тази книга бе в „Знак на съдбата”) и ме споходиха толкова отговори, но сега си мисля само как ще си легна да спя усмихната. А утре, като ми остане време ще си споделя мислите. Спомних си за един сънуван сън и за един чай, хах... И може би някъде в развоя на действието се появява изначалното Serendipity и вечният лайт мотив за скалата и един град ... С една дума – картината на глобалното цяло в историята за Голямата отвъдвремева любов е доста по-различна от единичният сюжет... ;)

                                                                                                  
                                                                                               Ели

---

!!!*

***

*****