Жената шестица…

Жената шестица…

Бях пилот, защитник, синева,

вятърна магическа посока,

после се превърнах във трева,

във мечта разлистено дълбока.

Тебе те запазих вътре в мен,

хиляди животи все гореше,

в сънища те срещах устремен,

към душата ми без глас летеше.

Сливахме се двама във едно,

две комети вихрено трептящи,

в общото космическо стъбло,

съхранихме мислите блестящи.

Все за мене пееше в зори,

струните раздиплени шептяха,

в звездните ми огнени следи,

бляновете ти съвсем изтляха.

Днес те чувствам цветна отдалеч,

думи ти редя във тишината,

а съдбата ми изпрати вест -

ще отключим двама светлината.

Пак свободни ний ще полетим,

птици - верен страж на световете,

нова вечност знай ще сътворим,

някъде далеч сред ветровете.

24.07.2017г.

Елица

*****