Вярвай във мечтите...

 

 

Вярвай във мечтите….

 

Аз може би щях просто да си тръгна,

след мене да остане сноп тъга,

във мъничка звезда да се превърна,

над старата забравена дъга.

 

И просто да засветя там далече,

за нечия забравена душа,

а на Земята да ме няма вече,

да бъда част от друга синева.

 

Но Бог избра отново да ме има,

със трудности във крачка да вървя

и все така да бъда аз любима

за някого досбъдната в дъжда.

 

Не беше лесно. Стисках много зъби

и силата ми виждах да трепти,

отърсих се от старите заблуди,

пътеките затворих към преди.

 

А трудното тепърва предстояло,

ала от мен избликна светлина,

и с поглед към единното ни цяло

напред разперих своите крила.

 

Днес крача по-уверена, висока,

със вяра във съдбата, в любовта,

душата ми като река дълбока,

споделям като вятър на света.

 

И знам накрая пак ще се завърна

във свойта обетована земя,

във приказка животът ще превърна

със моята усмивка и гласа.

 

06.08.2021г.

Елица

 

Посветено на мен и равносметката

след преживяното на 06.08.2008г.

 

Честит рожден ден на мъничкото ми Бориси!

Продължавай да бъдеш вълшебството в нашия живот,

да ни учиш на търпение, вяра и безкрайна обич!

Благодарим ти, че ни избра за свое семейство!

 

 

*****