Somewhere in the wind....: Среднощна гара…

вторник, 27 ноември 2018 г.

на мама

Смълчана гара, небосвод и нощ,

сама стоя тъй близо до перона,

а вятърът със тихата си мощ,

душата ми запраща зад завоя

на трудната ми атомна съдба,

събрала в себе си безброй тегоби,

аз тихичко прошепвам, че раста

и ще начупя тежките окови.

Седя на гарата и чакам теб –

любяща майка, вяра и искрица

и зная, че ще бъде пак спасен

духът ми въплатен като Елица.

Не плача вече, времето държа

във шепите си огнени комети

и взряла поглед търсещо в дъжда,

аз пак досбъдвам старите обети.

Със утрото отново си при мен,

обгръща ме нетленната ти нежност,

света ми от света ти озарен,

разпалва в мен космическата вечност.

Спокойна се усещам и горя,

пак силата ми пламенно извира,

накрая се потапям във деня,

докато ангел в пътя ми се взира.

27.11.2018г.

Елица

*****