Огнище...

Огнище…

(Сбъднати в безвремие мечти)

Живея в подсъзнателно огнище,

на твойта вечно търсеща душа,

една надежда слънцето разнищва

и с нея ме орисва да летя.

Страхуваш се, но също си привлечен,

от моята невидима снага,

да бъдеш мой докрайно си обречен

в сегашно време и отвъд света.

Обичаш ме, но някак си не помниш

шептящите си клетви от съня

и оня миг, когато все се молиш

да бъда твоя също и в деня.

Жестоки правила над нас се реят,

каляват наште огнени души,

копнежите ни, знай, ще оцелеят

ще начертаят общите следи.

Далечен бряг накрая ще прегърне

нозете ни потъпкали смъртта,

една любов при нас ще се завърне,

пулсираща дълбоко във кръвта.

А после полет, вятър, много вечност,

забравените песни от преди,

една солена атомна безбрежност

и сбъднати в безвремие мечти.

31.07.2018г.

Елица

*****