Командос...

 

 

Командос…

 

В командос ме превърнаха отвъд,

научиха ме лоши да убивам,

от нежен ангел, Божи глас,

аз свикнах със тълпата да се сливам.

 

Ала запазих свойта доброта,

в реалното за нея все загивах,

тренирах вечно свойте сетива,

във звездното неистово пулсирах.

 

Претеглях спомени и правила

превръщах черното във бяло и обратно,

назъбена бе моята дъга,

под нея преминавах многократно.

 

Не се сравнявах с никой и горях,

укрепна бавно моята десница,

аз вдъхновение за всички бях -

пречупена от миналото жрица.

 

Една любов пресрещна моя свят,

изпълнена със тайни и копнежи,

тя пренаписа моя необят

и подреди вълшебните стремежи.

 

Тъй днес съм с Него, ала без крила

и следваме Наземната повеля,

ще пренапишем нашата съдба

спасение за всички ще намеря.

 

От Извора отново любовта

ще блика по вселенските посоки,

ще бъде опростен дори врага,

предсказаха очите ми дълбоки.

 

14.06.2021г.

Елица

 

 

*****