Прошепнато...

Прошепнато…

отивай си

със теб ми е студено

в очите ти не виждам светлина

сърцето ми от чакане е уморено

от тебе то далече отлетя

разби ме на съставните парчета

но аз съм твърда

утринна скала

душата ми се пази от дървета

а с огън мога аз да те стопя

предал си ме и хиляди години

изкупваш този първороден грях

погубил си ти дните ни щастливи

превърнал си се в грешка и във страх

сега си там

на друга си обречен

но още търсиш мойта топлина

защото моя пламък ще е вечен

ала за теб ще бъде тишина

Обичам те но днес е твърде късно

за повторения на грешки от преди

а споменът заспал е непробудно

към него водят вятърни следи

иди при нея или пък при други

бъди им верен колкото петак

един живот във минало погубен

отново търси светлия си бряг

днес друга обич грее във душата

и пак ме топлят нечий очи

завърна се с усмивка светлината

във моите изстрадали гърди

сънувай ме когато е потребно

плачи ме с най-горещите сълзи

изгуби нещо истинско и ценно

и залъка докрай ще ти горчи

не ще се върна

вече съм във Рая

ала за тебе няма там врата

аз всички тайни знам че ще узная

докато сбъдвам своята Съдба

Единствен си прошепвам уморено

а после със разперени криле

по своя път политвам устремено

към новите вълшебни светове

26.02.2016г.

Елица