Прошепнато...

Прошепнато…

В ръката ми пулсира светлина

изпратена от твоята сакралност,

прелива в мойта звездна тишина,

събирайки безбрежната реалност.

Усещам те в сърцето като звън,

по писти на кръвта ми цветен тичаш,

и винаги по пътя ми навън

на скитане надземно ме обричаш.

Отдавна с теб не спорим, не броим,

не пеем песни там – насред простора,

непобедими вятърно вървим,

помагайки на мъничките хора.

Съдбата ни подпира във гърба,

а изборите винаги са тежки,

понякога работим със врага,

за да изправим миналите грешки.

Финалното пречистване тече,

очакват ни крилете ни огромни,

поне си имаме със теб небе

и извори щастливо животворни.

Безкрайна сила блика вътре в мен,

обичаш нейния нетленен блясък,

със нея винаги ще си спасен

прошепва тичащ между пръстите ми пясък.

02.07.2019г.

Елица