Истински свободна...

Истински свободна…

Препускат дните. Липсва ми късмет.

Прегърбена по пътищата крача,

ала любов раздавам аз навред,

макар, че искам силно да заплача.

Прегърнала нелеката съдба,

поеми пиша и все търся тебе,

нашепват тихо моите крила,

забързани в нестихващото време.

Запазих се неистово добра,

дори със врагове приятел станах,

дарих на всички късче светлина,

ала от мъката така и не избягах.

Съзнавам вече – избор е това,

преди да се родя аз клетва сторих

и своя път докрай ще извървя,

кутията на вечността отворих.

И знам ще те пресрещна със душа,

по стари брегове ще тичам волна,

а твоята усмивка и гласа,

ще ме направят истински свободна.

09.01.2019г.

Елица

*****