В
нашето преди...
Не
спиш в нощта
В
монитора се взираш
И
търсиш мойте вятърни следи
Във
думите утеха си намираш
Сърцето
ти неистово тупти
Далече
съм
Не
можеш да ме стигнеш
Да
приласкаеш моята снага
Със
тиха светлина да ме обгърнеш
Да
ме обичаш сребърна в дъжда
Не
се измъчвай
Спазвай
правилата
Живота
ни дълбок е океан
Спасена
ще е най-подир душата
Във космос
сред звездите разпилян
И пак
ще бъдем
Цели
и безкрайни
Досбъднали
вълшебните мечти
А чувствата
от миналото трайни
Ще ни
завърнат в нашето преди
17.04.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар