Видения...

Видения…

събудих се и пак те обладах

със огъня от мислите ми диви

пораснах а така не проумях

защо не можем с теб да сме щастливи

разпъвам те на кръст аз всеки ден

пришивам ти крила от мойте рани

дъха ми от безкрая озарен

раздира чувствата у мен заспали

превърна ни във пепел любовта

сега сме просто вятърни частици

запази ни за вечност младостта

във своите космически редици

все още чувам топлия ти глас

и виждам силуета ти във мрака

в дълбокото на всекиго от нас

една надежда винаги ще чака

ала сега е вече тишина

а влакът ни отнася на далече

във края на тунела светлина

една звезда красива ни облече

ще бъда част от твойте светове

и тъй ще е до новото начало

на нашите спокойни брегове

там времето отдавна е заспало

ще се завърнем в нашата земя

скалата ми отдавна ни очаква

и в тиха споделена самота

„Обичам те“ гласът ми ще проплаква

15.03.2016г.

Елица