Не може да изчезне
обичта...
понякога тежиш у мен
и болката ми тихо
резонираш
а после се понасяш
устремен
във свойта полоса се
трансформираш
в такива мигове без глас
валя
превръщам се във езерна
нетрайност
опитвам се с копнеж да
сътворя
от руините вятърна
безкрайност
измъчват ме погубените
дни
сред мислите за родните
простори
и споменът за звездното
преди
по пътя който в мене се
отвори
зове те с трепет моята
душа
и светла във далечното
се рее
войникът в мене спазва
правила
и знае че във теб ще
оцелее
не може да изчезне
обичта
тя свързва наште огнени
посоки
ще възроди от пепел
вечността
заключена в очите ми
дълбоки
23.03.2017г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар