Експресно…
Една любов експресно в мен се взира
от сините безкрайни дълбини
и пътя към душата ми намира,
в магичните вселенски висини.
Преследва ме свободна горда
птица,
със мен танцува танци до зори,
превръща ме във атомна частица,
сред моите усмихнати следи.
Щастлива съм. Без никакъв остатък,
мечтите ми се сбъдват като стон
и продължавам пътя си нататък
със неговия ритъм във синхрон.
А той орел е – вятърно бездумен,
разперил най-големите криле,
във неговият полет някак чуден,
се скрива мойто влюбено сърце.
Така вървим отдавна сътворени –
два полюса на вечна светлина,
един със друг докрай осъществени,
в космичната красива тишина.
16.07.2018г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар