Зовът на душата...

 

 

 

Зовът на душата...

 

Съблича мойто рамо синевата

и виждам как копнееш само мен,

неистово те тегли все душата

към моя бряг и вечно слънчев ден.

 

Желаеш да ме гледаш донасита,

да галиш с нежност моето лице,

да бъда вдъхновена и честита

на топличко във двете ти ръце.

 

И аз ти се отдавам тъй далечна,

но вечно близка в твоето сърце

жена за тебе с маркер Вечна,

наречена ти в синьото небе.

 

Тъй двамата сме скитници високи

обречени на трудната любов,

потъваш във очите ми дълбоки

а аз те доизмислям чисто нов.

 

И знам, че тази обич ще ни пази

по трудният безсмъртен път,

у мен притихват твоите талази

а в теб е на душата ми зовът.

 

21.01.2023г.

Елица

 

Вариации по Чарлз Буковски

 

Вдъхновено от….

 

***

- Какво ще правим?

- Любов.

- Наистина ли?

- Да.

- Перфектно, тогава се събличам.

- Защо ще се събличаш?

- За да се любим.

- И кой ти каза, че трябва да се събличаш,

за да правиш любов?

- Защото знам, че така се прави.

- Не, това не е любов, това е притежание.

- Не разбирам, а как го правиш?

- Остави дрехите си и ще говорим,

докато не се уморим,

докато не се опитаме да се разгадаем,

докато не научим всичко наизуст,

докато не разкрием най-дълбоките си тайни,

докато не се разтопим само като се погледнем,

докато тези очи не се уморят и ме принудят да спя.

- И ще се опиташ ли да ги държиш отворени?

- Да, за да те гледам.

 

Чарлз Буковски

 

***