Сред облаците...

Сред облаците…

Сред облаците виждам синева,

очите ми я пият до забрава

и в светла споделена тишина,

потъвам в теб в небесното изгряла.

Душите ни се сливат и блестят -

комети две шептящи с ветровете,

а после пак по стръмното летят,

изкачват с мисли смело върховете.

Изцяло си във звездния ми плен,

„Обичам те“ повтаряш омагьосан,

от моята усмивка си спасен,

а с името ми тайно си жигосан.

Преплитат се телата ни, туптят

безкрайна страст мечтите ни изпива,

сълзите ми по тебе се топят,

а времето измъчено се спира.

Оставам твоя атомна жена,

копнежен залък в нощите извечен,

а сутрин преродена в светлина,

изчезвам от брега ти безутешен.

Така ще е. Ще галя със слова,

кръвта ти пълна цялата със мене,

а силната ми огнена душа,

знам, ще пребори тежкото ни бреме.

20.07.2018г.

Елица

*****