Светове различни...

Светове различни…

Ужасно е да знаеш, че ме има,

че съм далеч и тихичко блестя,

че съм безсмъртна вятърна любима

и със душата ти в синхрон трептя.

Сред облаци със тебе да летиме,

но в утрото да се събуждаш сам

и хиляди надежди да редиме

с един копнеж от разум обуздан.

Да бъдем двама в светове различни,

пресечени в назъбени дъги,

шептящи да сме странно нелогични,

мълчащи да сме просто аз и ти.

Завиваш ме със своята безкрайност,

подскачам смело с тебе на въже

и с някаква нестихваща омайност,

държиш със обич моето сърце.

Една любов е нашата посока,

родена е във древни времена,

а нейната снага висока,

се случва по вълшебни правила.

Със вяра следвай пътя все към мене,

към мойта обетована земя,

ще ме дослучи бързащото време,

във твоята усмивка и в гласа.

25.02.2020г.

Елица