Много време...

Много време…

„Денят ми сложи облаци в небето,
нощта - напълни ги с тъга,
но утрото се ражда там, където
преди това цари тъма.“

Тоти

Безлунна нощ и тъмно синьо,

писалище, тъга и чудеса,

душа препускаща щастливо,

сред вятърните небеса.

Часовник стар и куп надежди

тиктакащи без дъх в съня,

мечти несбъднати и нежни,

очакващи с копнеж деня.

Цари тъма, но Бог е в мене,

отглежда бъдещето светлина,

остава още много време

за изгреви сред тишина.

26.02.2019г.

Елица