фотография - Eli Q
* * * * *
Човек
в началото Невинен
понесъл в шепи доброта
намигащ често без съмнения
на срещната в мечти душа
Сирак си после
пред вратите в безсилен опит да отвориш
а най-големия ти страх
в ушите
кънти пронизващо
да отговориш
да изоставиш да те изоставят
май най-добре по път да тръгнеш
във Скитник с утрото да се превърнеш
и вярата си В Теб да върнеш
за битка после идва време
със неуморно постоянство
в стремеж реалността ще грее
за Войните в това пространство
страхуваш ли се в тишината
която прошка ражда в дните
открий в звука на самотата
на Мъченик ли са сълзите
прегърнал сянката си просто ходи
с Магия диша във безвремие
открил е вече всички тайни
в несамоцелно
сътворение
Човек
във края на илюзията
познал и себе си и другите
прашинка малка от Вселената
свободен дух попил във думите
в началото Невинен
понесъл в шепи доброта
намигащ често без съмнения
на срещната в мечти душа
Сирак си после
пред вратите в безсилен опит да отвориш
а най-големия ти страх
в ушите
кънти пронизващо
да отговориш
да изоставиш да те изоставят
май най-добре по път да тръгнеш
във Скитник с утрото да се превърнеш
и вярата си В Теб да върнеш
за битка после идва време
със неуморно постоянство
в стремеж реалността ще грее
за Войните в това пространство
страхуваш ли се в тишината
която прошка ражда в дните
открий в звука на самотата
на Мъченик ли са сълзите
прегърнал сянката си просто ходи
с Магия диша във безвремие
открил е вече всички тайни
в несамоцелно
сътворение
Човек
във края на илюзията
познал и себе си и другите
прашинка малка от Вселената
свободен дух попил във думите
* * * * *
Поста е специален поздрав към двама
колеги блогъри :
sestra, която е ето тук - > sestra
и
teatarnamechtite, който пък е ето тук : teatarnamechtite
Да прегърнеш дърво....
ОтговорИзтриванеКакво ли е да прегърнеш дърво.... Да усетиш кората, дишането на сърцевината, лекото потрепване на листенцата докато вятъра се сгушва минорно в клоните или пък палаво ги закача... Какво ли е да усетиш Обичането прегръщайки дърво.... Да му влееш от своята топлина, от своята нежност.... и неочакваност...., а то да те разбира онемяло.... Какво ли е да му споделиш мислите си мълчаливо.... Да преплетеш коси с клоните му.... А звездите да осветят теб във него и него в теб с оня лъч, който винаги ражда надежда.... Кратък миг на случване, а после боса пак по път неизчезнало-изчезнала.... (в мечтите)....
http://www.vbox7.com/play:bb4d098e
Just shadows in my mind....