Powered By Blogger

понеделник, 7 май 2012 г.

Архетипово ....




фотография - Eli Q

 
* * * * *

 
                   Човек
                   в началото Невинен
                   понесъл в шепи доброта
                   намигащ често без съмнения
                   на срещната в мечти душа
                   Сирак си после
                   пред вратите в безсилен опит да отвориш
                   а най-големия ти страх
                   в ушите
                   кънти пронизващо
                   да отговориш
                   да изоставиш да те изоставят
                   май най-добре по път да тръгнеш
                   във Скитник с утрото да се превърнеш
                   и вярата си В Теб да върнеш
                   за битка после идва време
                   със неуморно постоянство
                   в стремеж реалността ще грее
                   за Войните в това пространство
                   страхуваш ли се в тишината
                   която прошка ражда в дните
                   открий в звука на самотата
                   на Мъченик ли са сълзите
                   прегърнал сянката си просто ходи
                   с Магия диша във безвремие
                   открил е вече всички тайни
                   в несамоцелно
                   сътворение

                   Човек
                   във края на илюзията
                   познал и себе си и другите
                   прашинка малка от Вселената
                   свободен дух попил във думите




 
* * * * *



Поста е специален поздрав към двама колеги блогъри :

sestra, която е ето тук - > sestra 
 и
teatarnamechtite, който пък е ето тук : teatarnamechtite

1 коментар:

  1. Да прегърнеш дърво....

    Какво ли е да прегърнеш дърво.... Да усетиш кората, дишането на сърцевината, лекото потрепване на листенцата докато вятъра се сгушва минорно в клоните или пък палаво ги закача... Какво ли е да усетиш Обичането прегръщайки дърво.... Да му влееш от своята топлина, от своята нежност.... и неочакваност...., а то да те разбира онемяло.... Какво ли е да му споделиш мислите си мълчаливо.... Да преплетеш коси с клоните му.... А звездите да осветят теб във него и него в теб с оня лъч, който винаги ражда надежда.... Кратък миг на случване, а после боса пак по път неизчезнало-изчезнала.... (в мечтите)....

    http://www.vbox7.com/play:bb4d098e

    Just shadows in my mind....

    ОтговорИзтриване