Един във друг…
написахме се в предния живот
аз бях жена изваяна от вятър
ти бе небесен дивен свод
в космическия непонятен театър
обичах те от залез до зори
треперейки във твоите обятия
страстта ни раждаше звезди
на северни неистови сияния
ти беше котва беше и брега
на скитащата ми душа немирна
изгаряше ме в своята тъга
от нежност дива и ефирна
по тялото ти стъпвах със нозе
по-боси от покоя и Всемира
а мислите си къпех в дъждове
и чувствах се изстрадано щастлива
в проблясъка на утрото сама
на моята скала излизах гордо
и нежно ти помахвах със ръка
отвръщаше с усмивка животворно
един във друг останахме така
до сетния си дъх благословенни
закриляше ни сребърна река
мечтите ни събрала съкровенни
19.01.2015г.
@Eli
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар