Стрелките щом дванадесет посочат...

Стрелките щом дванадесет посочат...

Очите ми зелени и добри

Те пазят отдалеч във мрака

Останало е всичко във преди

Единствено часовника ми трака

Аз пак съм бяла нежна тишина

Една частица вяра и надежда

Изпълва ме безкрайна светлина

На дълъг път копнежа ме отвежда

А ти си още главния герой

Във приказка за много болка

Шепти безмълвно десния завой

Във странната ни земна обиколка

Различни сме във днешните си дни

Наивността ми вече е стопена

Душата ми аз знам ще преболи

Във приказка докрай осъществена

Не ме обичай просто ме пази

За вечността сме двама отредени

В плеядиански пролетни мъгли

Душите ни една в една са слени

Но много време мина от тогаз

Любов по-силна смело ме застигна

Прошепна ми с магичния си глас

Хлапашки във дъжда ми смигна

Дарих му мойто вятърно сърце

И знам ще ме обича вечно

Той пламъкът ми с теб ще разбере

Ще ни последва в царството небесно

А пъзела вълшебен се реди

Чертаят се следи и разстояния

Закрилят ни красивите звезди

Със своите магически сияния

Ела си тук във родната земя

Стрелките щом дванадесет посочат

И скитащи по есенна трева

Нозете ми към теб ще се насочат

21.08.2016г.

Елица

Във бъдното съм цветна и различна...

Във черно-бяло...

(Във бъдното съм цветна и различна)

Във черно-бяло гледа миналото

Наднича в спомени във фрази във писма

Небрежно скрито в профили в анфаси

Във бледа въздесъща синева

Прокрадваме се в неговите коловози

Отново ни застига любовта

В космичните обветрени чертози

Стопяваме безмълвната тъга

Във бъдното съм цветна и различна

Отново съм с разрошени крила

Висока и до болка нетипична

Носителка на вечна светлина

Запазваш ме във своята зеница

Посоката ми следваш с охота

Ще се наричам с името Елица

Пазителка на древна свобода

Очаква ни безкрайното пространство

И хиляди планети и звезди

Към тях летим със тихо постоянство

Преминали през райските врати

19.08.2016г.

Елица

Завърнато...

Завърнато...

Завърнах се

Нозете ми пътуваха

Попаднаха на приказни места

Ала за родни брегове тъгуваха

В страната на искрящи чудеса

Разказвам ти безспир

За бъдното

Чертая спомени

В разпръснати мъгли

Душата ми трепти

Във вятърно

Попиват я красивите звезди

Сега съм стихнала

Снагата отпочинала

Е все така във негови ръце

Земята се върти

Усмихната

Под пръстите ми

С форма на сърце

Вземи от мен частица истина

В кутия бяла

Съхрани я със финес

Не е далече времето

За сбъдване

Прошепвам ти го искрено

Във днес

18.08.2016г.

Елица

По върхове полета и дъбрави...

*****

Звездите се посипват в мен

Трептят във цвят планинско синьо

Затичана в изгряващия ден

Изпращам ти частица истина

Вървя пеша по път от светлина

От миналото черпя сила

Сърцето ми тупти във тишина

Развръзката за бъдното съм скрила

И пак съм светла бисерна вода

Една надежда вятъра попила

Простила съм безкрайната вина

За вечността и вяра съм спасила

Очите ми – зелени езера

Ще ти разкажат притчата до края

Бездумна ще те водя за ръка

И колко дълго чаках ще призная

Душата ми все още те зове

По върхове полета и дъбрави

Закриля ни безкрайното небе

В една любов от успоредни прави

14.08.2016г.

Елица

гр.Банско

NOTE: Към края на пътешествието си сме. Изкарахме си страхотно. Видяхме невероятно красиви места. Ще споделя снимки. Пътуването покрай високопланинските язовири беше прекрасно. България е вълшебно място, за кой ли път се убедихме в това. Не бяхме идвали в Банско. Доволни сме от хотела, обслужването, атмосферата, накараха ни да се чувстваме като у дома си. След Родопите и Пирин накрая ни очаква Стара планина и етрополското ни семейство. А накрая – към равнината и още седмица и половина почивка или пък неплануван ремонт – освежаване. Хрумнаха ни разни цветни идеи докато препускаме по начертания маршрут. Блога ми беше позадрямал, ще го разбудя, но след като се прибера. Сега все още ми е време за релакс и пълно откъсване от реалността.

Елица