Music waterfalls....
* * * * *
в мислите ми вятърът дойде
нежно и далечно ме целуна
съхрани душата ми – дете
и засвири на вълшебна струна….
във ръцете си ме полюля
просто миг на споделена Вечност
после тихо и безкрайно отлетя
във синьо-есенна безбрежност….
в утрото усещам, че във мен
скита се душата му ранена
ще ми прости ли някой ден
че само с Него аз съм озарена….
* * * * *
Вятър ме прегърна изведнъж
Нежно в мислите ми
Отпечатък сложи
В себе си ме върна
Отведнъж
Разпиля в безкрайното
Копнежи
Приютих се в неговия храм
И солено плаках мълчалива
Във дълбокото у себе си
Признах
Само с Него
Чувствам се
Щастлива
Завъртя ме
В страстен бавен танц
Подари ми мигове от вечност
После ме остави
Да вървя
Скитаща във своята
Безбрежност
* * * * *
* * * * *
Няма коментари:
Публикуване на коментар